Труимф с нотка на съжаление

Клаудио Раниери си почиваше в Рим в понеделник, след като бе уволнен от Лестър, въпреки че преди девет месеца изведе тима до историческа първа титла във Висшата лига. Присъствието на италианеца обаче се усещаше навсякъде около "Кинг Пауър Стейдиън", докато "лисиците" доминираха над Ливърпул във вечер на много емоции.

Раниери прекара деня с внука си в зоологическата градина на италианската столица, а отборът, осъществил една от най-големите приказки в историята на спорта, излезе от зоната на изпадащите след 3:1 срещу Ливърпул.

Ако мениджърът е стоял пред телевизора, той е видял позната гледка. На терена се завърна тимът на Лестър, спечелил титлата миналия сезон, отборът, който отсъстваше през последните месеци и доведе до неговото освобождаване.

65-годишният италианец може да отсъстваше, но не бе забравен във вечер, в която феновете на Лестър благодариха на наставника, осъществил мечтите им. Часове преди началото на мача, докато се оформяше дъга над стадиона, който видя неочаквания успех миналия сезон, привържениците на "лисиците" бяха навън, за да изкажат своята благодарност към Раниери и да отправят критики, макар и не много силно изразени, срещу тайландските собственици.



Джак Стивънс, 11-годишен фен, поведе останалите, като преди срещата организира поход в чест на Раниери. Имаше и гласове на несъгласие. Малка група привърженици вдигнаха транспарант извън стадиона с надпис: "Честен. Скромен. Почтен. Лестър, какво направи?" Стадионът пък бе изпълнен с маски на Раниери и още транспаранти, като този с думите: "Раниери, твоите играчи и ръководители те предадоха. Срам".

Тайландските собственици бяха на трибуните, поздравявайки топло селекционера на Англия Гарет Саутгейт и някои фенове, които се обърнаха към тях, докато чакаха началото на мача.

Някои от привържениците почти се разплакаха в моментите преди началото, когато от високоговорителите прозвуча любимата на Раниери ария Nessun dorma от операта на Пучини Турандот. Тя им напомни за този прекрасен ден през май, когато мениджърът стоеше до сънародника си Андреа Бочели в центъра на терена и това бе началото на празненствата, когато "лисиците" получиха шампионския трофей.

Моментът бе повторен на големия екран заедно с някои от паметните мигове от миналия сезон, а това бе придружено от дълги и силни аплодисменти. Това подвигна атмосферата, която имаше минорен оттенък поради факта, че феновете усещаха загубата на напусналия Раниери.

След това срещата започна. Играчите на Лестър знаеха, че са изправени пред въпроси и ще бъдат под лупа, независимо от това как се развият нещата. При загуба щяха да бъдат питани дали магията от миналия сезон е загубена завинаги. При победа щяха да излязат на преден план твърденията, упорито отричани от играчите, че те са предали Раниери и след напускането му играят, както преди.



Преди първия съдийски сигнал се видя обединение в отбора, а отговорът на въпроса какво ще е отношението им бе даден секунди по-късно, когато остро влизане на Джейми Варди изби топката и отнесе Садио Мане. "Много некоректни неща бяха изписани и видяхте реакцията на всички. Това определено ни мотивира да покажем реакция на терена", заяви Варди след мача.

Напомняне за това, което липсваше на Лестър, дойде с първия гол, дошъл в шампионския стил - дълга топка на Олбрайтън към Варди, който се откъсва от защитата със скорост преди да прати топката в мрежата. Този сезон английският национал имаше само пет гола в първенството преди този мач, но вчера не само се разписа два пъти, но бе ретроспекция на миналия сезон, като тероризираше Ливърпул цяла вечер. Варди бе един от тези, които трябваше да се оправдават след историите за бунт в съблекалнята.

Това представяне на Лестър лесно може да се нареди сред някои от мачовете от миналия сезон, но въпросът остава - защо трябваше да напусне мениджърът, за да покажат това играчите?

Това бе перфектната вечер за временния наставник Крейг Шекспир, който заложи на състава, донесъл титлата, с изключение на напусналия Н'Голо Канте, който бе заменен от Вилфред Ндиди. Шекспир заложи на това, което знаеше, и разчиташе на познатите и очевидни силни страни на тима. Той бе възнаграден с представяне от каталога на миналогодишните успехи, което ще му позволи да претендира за заместник на Раниери.

Собствениците на Лестър изглежда, че нямат готов избор за мениджър, въпреки че вчера имената на Гуус Хидинк и Роберто Манчини се споменаваха. Така че Шекспир има своите шансове, а начинът, по който преобрази отбора, със сигурност е впечатлил ръководството.

Въпреки очевидното безпокойство и в някои случаи недоволство сред феновете на Лестър по отношение на напускането на Раниери, това не се пренесе на терена, а привържениците оставиха тези емоции настрана, за да помогнат на тима да стигне до жизненоважна победа. Това бе вечер на триумф с отенъци на съжаление - радост от победата и тъга по липсващ приятел.

Във вечер, в която обединението бе основна тема, всички бяха заедно в 65-ата минута, когато станаха на крака, докато името на Раниери звучеше из целия стадион. Дългите аплодисменти бяха показателни за статута на италианеца. Той може да е бил в дома си в Рим, но духът му се усещаше в Лестър.



Играчите закърпиха част от счупените огради след последните събития, довели до толкова критики и отнели част от доброто отношение на футболния свят към клуба, което си заслужи през миналия сезон. Това беше вечер, колкото за Раниери, толкова и за футболистите. Сред радостта ще има нотка на съжаление, че напускането на мениджъра накара отборът, който той изведе до титлата, отново да се покаже.

Тази вечер най-добре може да бъде изразена с думите на най-големия транспарат: "Грацие, Клаудио".

Фил Макнълти, BBC