Състезателката по фехтовка Йоана Илиева е най-новото име в рубриката "Запомнете това име" с автор Рая Иванова. В нея Sportal.bg представя на читателите си млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. Илиева навърши 15 преди броени дни, но вече има зад гърба си победа на силен международен турнир в София през 2015-а, както и девето място на Световно първенство за девойки. Мечтае да покори големи върхове и работи упорито за това.
Любов от пръв поглед
Йоана избира съвсем рано фехтовката. Или по-скоро фехтовката избира нея. Началото е поставено, когато тя е само на 8-9 години. Треньори по фехтовка пристигат в нейното училище, за да популяризират спорта си и когато вижда оръжията, веднага разбира, че това ще бъде нейното любимо занимание извън училище. От 2-3 години се занимава професионално с фехтовка.
Както вече стана ясно, през миналата година младата девойка спечели престижен турнир в София, има девето място на Светвонто първенство, а само на 14 стана и балканска шампионка за жени на сабя.
"Определено съм доволна от развитието си до момента, но това по никакъв начин на се отразява на тренировките ми. Даже напротив - опитвам се да тренирам повече. Не мисля, че съм се възгордяла, опитвам се да надграждам. Искам възможно най-скоро да стигна и до престижните медали", не крие амбициите си Илиева.
Тя вярва, че това е напълно постижимо: "Според мен беше възможно да направя това още този сезон към края, но може и малко да съм си повярвала. Но ако продължавам да тренирам по същия начин, съвсем скоро ще са възможни тези медали."
Разкъсана между спортовете
Фехтовката грабва вниманието й от първия път, но като всяко дете Йоана се е занимавала и с други спортове. За кратко ходи на латино танци, в някакъв момент съчетава фехтовката и плуване. От съвсем малка е искала да се занимава с гимнастика, но веднъж опитала фехтовката, категорично решава, че това ще е нейният спорт и няма никакво намерение да го сменя.
Да докоснеш легенди
В началото на месеца Илиева имаше възможността да се докосне до някои от легендите на световната фехтовка, сред които световният шампион и трикратен носител на Световната купа Васил Етрополски, олимпийският и световен шампион Михай Ковалю от Румъния, както и олимпийският шампион от Атланта 1996, носител на 10 световни и 13 европейски титли Станислав Поздняков (Русия).
Младата ни надежда в този спорт не крие вълнението си от срещата със своите идоли и вярва, че допирът до тях ще й донесе успех на бъдещите състезания: "И преди съм имала срещи с Васил Етрополски, той ме респектира и ме вдъхновява много. Много земен човек е, въпреки всичките си успехи. Говорила съм си с него и го чувствам и като приятел, и като идол, не мога да го опиша. За останалите обаче съм много щастлива да ги видя, защото ми се случва да първи път. Да имам достъп до тях, да им стисна ръцете, да ми се подпишат на екипировката."
Моля Йоана да разкаже повече неща за фехтовката и тя с охота започва да рецитира: "Фехтовката е компонирана от три оръжия - сабя, рапира и шпага. Те се различават по дизайна, както и по повърхността, по която може да се нанесе точката. Според мен сабята е най-хубавото оръжие, защото тя е най-бърза. Сабята ми е любимото оръжие. Понякога на състезание, когато имаме много приятели от друго оръжие, се опитваме да им го вземем и да разказваме как сме по-добри от тях на това оръжие. Действително всичките оръжия са много хубави и човек няма да загуби, което и да пробва от тях."
Талантливата спортистка изрежда със задоволство и качествата, които развива фехтовката: "Бързина, ловкост, издръжливост, рефлекси, тези качества ти помагат много и в живота, не само в спорта."
Послание
Йоана е убедена, че фехтовката е един от най-хубавите спортове и съветва хората да опитат поне веднъж в живота си: "В никакъв случай хората да не потискат интереса си, а да отидат в най-близката академия и да се пробват, защото иначе няма как да си направят необходимите изводи за спорта. Ще научат всичко най-важно още на първата тренировка, а след това почва да се надгражда. "
Едно от предимствата на аристократичния спорт е, че хората могат да се занимават с него както професионално, така и за забавление, като възрастта не е от най-сериозните фактори: "Професионално според мен може да се състезаваш до около 35 години, но самата академия предлага хобита. Можеш да започнеш от 4-5 годишна възраст и да продължаваш до 50-60 години да се състезаваш и да тренираш. Има си специални групи, в които да тренираш. Там се чувстваш в приятелска среда."
15-годишната тийнейджърка няма много свободно време, но дори и когато й са намира такова, тя предпочита да го прекарва с хората от фехтовката: "Много съм привързана към спорта и към хората около спорта, както и към треньорите. Когато имам време, ходя до залата, дори да нямам тренировка. Там се виждаме с много приятели от фехтовката. През другото време уча."
Напълно концентрирана
Фехтовачката отделя най-много внимание на спорта за момента, но се старае да не изостава прекалено много в училище: "Уча френски. Госпожата ми изисква много от мен, понякога ми се сърди, че отсъствам и съм изостанала, но според мен тя знае, че мога повече и имам качества. Това ме мотивира и в училище да се старая, да постигам успехи в друга среда. Естествено, ако не отсъствам, мога да бъда много по-добра, отколкото съм в момента, но въпреки това аз поддържам едно прилично ниво. Аз обаче съм максималистка и винаги искам да се представям по-добре. До миналата година успехът ми беше пълно 6 и се надявам да успея да го вдигна и тази година, в която по-скоро клоня към 5."
Първи любовни трепети
Йоана вече е във възраст, в която проявява интерес към момчета, както и те към нея. Тя обаче има строги забрани от треньора и госпожата си по френски да се разсейва с подобни вълнения през учебната година. През лятото обаче й позволяват да наруши малко режима.
Високи върхове
Йоана няколко пъти спомена, че може би след успехите в последно време си е повярвала малко повече, но пък е категорична в желанието си да преследва своите мечти: "Ако ме бяхте питали миналата година за какво мечтая, сигурно щях да кажа, че целта ми е да спечеля най-близкия турнир, но в момента наистина мисля много по-мащабно. Разбира се, мисля и за следващото си състезание. Но се надявам възможно най-скоро да успея да достигна онези велики идоли, които бяха в другата стая. Искам както се говори за тях в момента, така да се говори и за мен. Искам всички да знаят името ми, без значение дали е фехтовач или спортист."
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)