Николай Желязков: В България липсва стратегия за развитието на волейбола

Добруджа ни превъзхожда, но имаме сили да го елиминираме, смята наставникът на Нефтохимик 

Николай Желязков изведе Нефтохимик до полуфинал в плейофите на мъжката волейболна Суперлига. Тимът му елиминира ЦСКА с 2:1 победи и ще срещне първенеца в редовния сезон Добруджа. Преди да поеме бургазлии, младият специалист натрупа опит зад граница в Италия и Русия. Той води на два пъти и младежкия национален отбор. В специално интервю за „Тема Спорт“ наставникът говори за целите на отбора и куп други наболели въпроси.

- Колебаехте ли се дали да поемете Нефтохимик?

- Предложението да водя отбора дойде малко преди Нова година. Не съм се колебал кой знае колко дали да приема. Проучих ситуацията и сметнах, че това е една много добра възможност за мен.

- Предстои ви среща с шампиона от редовния сезон Добруджа.

- Добруджа определено е фаворит. Заедно с Монтана направиха много стойностна селекция в началото на сезона. Освен това ни превъзхожда с дългата си пейка. Но не са непобедим тим. Имаме шансове да го елиминираме. Нашата сила е в колектива.

- Вашите домакинства ще са в Правец, а не в Бургас заради ангажираност на зала „Младост”. Доколко това може да повлияе на амбициите ви?

- Нямам думи за този случай. Явно никой в Бургас не е предвидил, че можем да стигнем до тази фаза на шампионата. Тези неща трябва да бъдат взимани под внимание, просто не е сериозно. Този спорт е за публиката, а сега в най-важните ни мачове нашите фенове няма да могат да ни гледат.

- Може да попаднете в много любопитна ситуация. Георги Петров, който ви беше асистент в чужбина, води Монтана и е възможно да се срещнете на финалите.

- Бих се радвал, ако се случи. Възможно е да се изправим един срещу друг, ако елиминираме Добруджа, а Монтана – Марек. Би било прекрасно.

- Водили сте клубни отбори в Италия и Русия. Успявате ли да прилагате методите от чужбина в работата си тук? Можем ли изобщо да се сравняваме с тези страни?

- Нещата в България не са на нивото, на което трябва да бъдат. Разликата е огромна от гледна точка на организация, логистика и стратегия. Тук те липсват и 

всичко се прави в последния момент

Нивото навън е много по-високо от това у нас. Например отборът, който водих в Русия (б.а. - Ярославич), беше най-слабият в лигата, но въпреки това организацията и нивото са на светлини години от нашите.

- Какво е положението при Нефтохимик? Как се финансира отборът?

- В Румъния и Гърция общините финансират по един или няколко спорта, включително волейбола. Колко сме далече от съседите си?

- Искам и аз да попитам, защо ние трябва да се учим от тях, като нивото ни беше далеч пред тяхното? Румънците имат много силен шампионат, както и Гърция. Истината е че 

българският волейбол умира

и причината е затварянето на много школи в страната. Ние вървим към средно ниво. Нещата естествено опират и до финанси. Но и разпределението и оптимизирането на бюджетите не се случва по най-правилния начин. Мисията на спорта е далеч по-голяма. Той изгражда и дисциплинира хората. Липсват зали, специално пригодени за тренировки на деца. Нямаме условия. Ние разполагаме с тъмни и студени зали, няма пособия, топки, екипи. Треньорите взимат мизерни заплати. Всичко това демотивира децата и възпитаниците им. Как да градиш спорт по този начин?

- Кой е правилният модел тогава?

- Общините трябва да помагат, а спортът трябва да е държавна политика. Местният бизнес допълнително трябва да помага по географски принцип. Министерството трябва да следи за правилното изразходване на средствата, а работещите клубове трябва да се толерират. Давам ви пример с едно малко градче в Италия – Ферара. Целият бизнес се събра и реши кой за какво да отделя финансиране. Едни фирми дават за баскетбол, втори за хандбал, трети за волейбол. Отделно им се дават прекрасни зали под наем, който е изключително символичен. И повярвайте, говорим за зала с капацитет от 4000 места и прекрасни условия. Не е нормално Столична община да не помага на клубовете. Къде са отборите на Славия? ЦСКА и Левски агонизират, недопустимо е.

- Явно и проектът, който се градеше в Габрово, не е най-адекватният.

В Габрово се хвърлиха много пари. Аз искам да попитам само колко състезатели от школата изкара отборът за тези години?

- Водили сте на два пъти младежкия национален отбор. Какво е положението с бъдещите ни национални състезатели?

- Има страшно много талантливи момчета, чиято движеща сила е любовта им към играта. Но аз реших да напусна, защото стратегията за развитието на този национален отбор не е правилна. Не е нормално съставът да се събере две седмици преди голямо първенство, крайно недостатъчно е. Тези момчета са почивали два месеца, а за две седмици трябва да влязат във форма и да печелят медали. За да се гради състезател на голямо ниво, трябва непрестанен труд и тренировки. Този тим трябва да гради мъжкия национален състав, а момчетата отиват в него неподготвени. Те започват тепърва да се учат на техника и елементи.

- Дъщеря ви играе волейбол на университетско ниво в Щатите. При какви условия се развива волейболът в тези среди?

- Дъщеря ми Паулина играе за Западна Вирджиния Маунтиниърс. Осигурени са абсолютно всички условия, за които един спортист може да си мечтае. Трябва да отбележа, че университетското ниво там е с пъти по-добро от това на нашето женско първенство. Тренировките се водят в 14-хилядна зала, в която има три игрища. Бюджетът на един университет в САЩ за спорт е 77 млн. долара. А ние искаме да бием силните държави на волейбол, как да стане?

Йордан ЕНЕВ, "Тема Спорт"