Ивайло Константинов: Беловласи старци съсипват волейбола

Ивайло Константинов: Беловласи старци съсипват волейбола

Президентът на Марек и бивш втори човек в управлението на родната федерация – Ивайло Константинов говори пред „Тема Спорт” за слабия старт на сезона на дупничани и последните решения на БФ Волейбол, които определено разбуниха духовете.

- Защо се получава така, че Марек не се представя, както се очакваше преди старта на сезона?

- Първият проблем са контузиите. Вторият е подценяването на ситуацията, че неопитният диагонал Манджуков още през миналия сезон беше с травма и че тя отново може да се появи. Това доведе дотам Найден и Людмил (Найденови) да позволят на Вълчев да замине за чужбина. От трима диагонали останахме без нито един. Ползваме Елчинов на този пост, което ни лишава от стабилен посрещач. Няма как това да не рефлектира.

- Има ли напрежение между вас и братята Найденови?

- Не, никакво. При нас отношенията не стоят на такова ниво.

- Какво можем да очакваме от Марек до края на Шампионската лига?

- Никога не сме поставяли цели. Притеснява ме, че играем хаотично и неорганизирано. Да не подценяваме и контузията на Венци Христов и слабата форма на разпределителя и другия ни център. Това е нормално, не са нормални тези контузии.

- Освен в Лигата, се представяте тромаво и в първенството...

- Не се съмнявам, че до месец ситуацията ще е съвсем друга. Не смятам, че въпреки добрата селекция на Добрич и Разлог, тези два отбора са заплаха за отстояване на титлата. Всичко ще си дойде на мястото, просто ни трябва спокойствие.

- Как ще коментирате решенията, които бяха взети от федерацията в началото на седмицата? На първо време това за не продължаване на контракта на Владимир Кузюткин.

- При техните решения не търсете логика. Очевидно не е изпълнил нещо, което му е било поръчано. Човекът е тактичен, но не може да слуша различно от собственото си мнение. А който не слуша там, има една съдба. Това не е първият пример. Нека напомня фамфарите, с които дойде и липсата на такива при освобождаването му. Затова волейболът ни е на това дередже.

- Извадиха ли „скелетите от гардероба” с казуса „Казийски” и някак странното спиране на правата му?

- Това е като удавник за сламка. Логично е всеки клуб да отстоява интересите си. Защо обаче сега? Много е странно. Минаха вече 5-6 години. Защо не бе актуален този казус преди това. От момента, в който Казийски показа зъби, този случай отново е актуален. И аз съм президент, нашият клуб също разчита на трансферни права. Но не е логично това да се случва толкова години по-късно. Звучи ми като „хайде да го натиснем, за да се върне в националния отбор”.

- Тоест – има връзка между това и новото правило всеки да е длъжен да играе за националния отбор и да не може да откаже без адекватна причина?

- Всичко което се случва там, става, защото някой е казал така. И аз бях лъган дълго време, но нещата си излизат. Когато бях вицепрезидент повтарях, че не е важно моментното състояние на националния отбор, а това, че ще дойде момент, когато такъв няма да има. Никой не пожела да ме чуе. Лазаров ни убеждаваше, че юношите ни са трети, младежите втори... Видя се какъв е резултатът. Ние нямаме школи. Дори Добруджа, на който залагах, че върви по правилния път, с развитие на школата, се подведе по мимолетния път с възрастни играчи и бързи успехи. Какво като станат шампиони? След две години няма да го има отборът. Начинът е само един – до момента, в който има деятели, които за по 100 лева предават националния интерес, а Общото събрание на федерацията е такова, с беловласи старци, които съсипват играта и имат интерес единствено да им живуркат клубчетата, волейбол няма да имаме. Проблемът не се казва Лазаров, а че всички тези хора имат един интерес – това да продължи да съществува. Държавата да плаща някакви пари, федерацията по усмотрение, спрямо кой колко е слушал, да разпределя едни стотинки, те да се радват и да няма волейбол. Жалко, че има мая в тази държава. От нищо направихме клуб, в който има повече от 100 деца. Какво ли щеше да се случи, ако се работеше там, където е имало деца преди това.

- Колко още живот давате на този спорт в това му състояние?

- Проблемът не е нито Лазаров, нито Тодоров, нито Любо Ганев, нито аз. Проблемът е статуквото. Ако утре Данчо си подаде оставката, тези хора няма да му я приемат, защото всеки друг би нарушил техния интерес. А той е да не правят нищо, само да имитират работа и да си изкарват към пенсийката 50-100 лева. Това ще продължава вечно. Адмирации за Тодоров, който какъвто и да е, е единственият, който си върши перфектно работата. Знае как да пробие, че да получи това, което иска. Това ни държи на този етап. Неговото лоби работи, за да получаваме домакинства и някой да ни брои за живи.

- Но Данчо Лазаров каза, че след олимпиадата през 2016-а ще се оттегли...

- Е колко пъти ще се оттегля?! От 2008-а си тръгва. Така беше за Пекин, после за Лондон, сега за Рио. Нека да е жив и здрав, да се оттегли 2032-а. Спортът в цял свят означава някой да дава, а не да взима. В България 45 години всеки е взимал и сега продължава пак. Какво, ако вземем властта, след като не можем да променим манталитета на всички тези възрастни хора? Лошото е, че заразяват и по-младите. Живи и здрави да са, но те са до време. При по-ново поколение, сигурно ще се променят нещата.

Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички